SPQR Medieval sword Oakeshott XVI

Тази реплика на меч  една ръка, тип XVI според типологията на Оукшот е отличен пример за средновековен меч, който би бил използван в началото на Стогодишната война между Англия и Франция. Типът XVI се характеризира главно с широк, пълен, прибл. 70-80 cm дължина на острието. Със сплескано диамантено напречно сечение и широк, плосък връх. Острието постоянно се стеснява към остър връх, подсилен от отличителен ръб. Каналът или фулерът обикновено се простира от предпазителя до половината до две трети надолу по острието. Въпреки че съществуват някои изключения, ръкохватката с една ръка обикновено включва напречен предпазител, който леко се извива към острието, и накрайник на колело (със или без скосени ръбове). Мечовете от тип XVI са особено популярни през първата половина на 14 век. Тяхната поява и разпространение съвпадат с възхода на кованите брони, което налага преосмислянето на дизайна на остриетата. Тъй като верижната поща все още не беше излязла от мода, целта беше да се предложат универсални мечове, които могат ефективно да комбинират както режещи, така и пронизващи способности и по този начин да се изправят срещу броня от смесен тип. Докато техният остър връх и твърдото диамантено напречно сечение бяха идеални за пробиване в пролуки и фуги или пробиване на броня, те все още оставаха способни да доставят мощни срязвания и нарязвания.

Read More

Историческа реконструкция

Няколко думи за реконструкцията ми на Български войник от края на XIVв.

Моята реконструкция на Феодален български войник от 1380+ (1380-1420г.)
Има много документи, в които са описани търговските отношения на България с градове като Венеция, Генуа и Добровник в XIV век. Поради тази причина Византия(източната Римска империя) и България водят толкова много войни за Варна и Черноморието. Също така е имало италянски, френски квартали в големите градове като Пловдив, Варна. Тоест връзките със Западна Европа са били здрави. Най-вече в този период.
Открити са много базинети в Българските земи. Има открити останки от палта от пластини и бригантини по Българските земи(Търново най-вече). Също така в известни крепости са открити ковани протектори за бедрата и ръцете.
Тук всъщност в тази публикация искам да ви докажа, че снаряжението на един рицар от края на XIV век не е било по 60 и 80 кг.
Ще опиша всеки един елемент от реконструкцията ми. Който елемент е на снимката. А някой елементи ги няма на снимката.
1. Немски тип базинет типичен за периода 1360-1400г. Като вече 1400г. и след това базинета вече е остаряла екипировка. Аз съм му добавил авентайл(не знам как е на Български) от кръгли нитовани почернени халки.
Дебелина от 2мм.
2. Яка от нитовани халки. Тук нитованите халки са същите като на базинета. С текстилна подложка. Тази яка(collar) съм я направил аз и въпреки, че не е много красива, си я харесвам. Целта е да ви предпази от прорязващи атаки. Да не ви срежат гърлото…
3. Рамене – от 1360г. до 1400г. като както базинета и раменете в 15 век вече са остаряло оборудване. Появяват се по-добри и ефикасни. Използват се още вначалото на XV век, но са остарели. Добавени са птеруги като регионална особеност.
Дебелина от 1.6мм
4. Италянски протектори за ръцете. В континентален стил.
Дебелина 1.8мм
5. Италянски ръкавици от Милано. Стил Hourglass. Типични за 1360-1390г. като в XV век се използват като нещо вече остаряло.
дебелина 1.6мм
6. Ковани протектори за краката – cuisses –
Дебелина 1.6мм
7. Нагръдник – Италянски стил нагръдник. Който се появява най-рано около 1360г. Като около 1400г. се добавя и “пола”(не знам как е на английски?) която да пази талията. А около 1420г. се добавя към нагръдника и backplate. Който също има “пола”.
1.6мм
8. Халчеста ризница – 8мм нитовани плоски халки. Няма я на снимката. Тя защитава областите, които не са покрити/защитени от кованите доспехи.
Забележка: Доспехите които нося са между 1.6 и 2мм. В Средновековието доспехите много рядко са били с такава дебелина. Били са между 1мм и 1.3мм. Също така не са били с еднаква дебелина. Какво означава това? Че нагръдника е бил с най-голяма дебелина при гръдният кош. А с по-малка дебелина в двете страни на тялото. Базинета е била с най-голяма дебелина при лицето и с по-малка при тилът.
Тоест там където се очаква да получавате най-много атаки…броните са били чувствително по-дебели.
Турнирните брони са били около 1.6-1.8мм в по-късен период вече около 2мм и може би повече.
Броните, които днес носим са една идея малко по-тежки от истинските средновековни доспехи.
Заключение: Виждате, че броните на един професионален средновековен войник не са тежали по 60-80 кг. Дори оборудването на съвременните командоси и войници е много по-тежко от Средновековното такова.

Историческа реконструкция, Проучвания, Публикации