March 2022 – Протостратор

Подход към исторически извори

Историческите извори за средновековната Българска история са малко или недостатъчни. Поради трудните времена, голяма част от домашните историческите извори са заличени и унищожени. Част от писмените сведения са изнесени от Българската територия още по времето на Средновековието.

Балкански полуостров – Название и граници

Название и граници

Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научен оборот от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга “Опит за научно описание на земята”. Предлагайки това название автора се е ръководил от две обстоятелства. На първо място, това е била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския и Пиренейския. Те, както е добре известно, получават имената си от планините, които доминират в тях. На второ място, немският географ е обърнал внимание на наложената още през античността географска представа, че планината Хемус(Балкан, Стара планина) е пресичала хоризонтално полуострова. Тази планинска верига не само дава географското наименование на полуострова, а и го разделя от останалата част на Европа.

Антиосманска съпротива на Българите през XV век

СЕЛСКАТА СЪПРОТИВА

Голямата задача, която поставила историята пред българския народ през XV – XVII в., била отхвърлянето на османското владичество и възстановяването на независимата българска държава. Сега знаем, че военната мощ на империята, невъзможността на християнския свят да обедини своите сили, липсата на българска войска и боляри правели нейното изпълнение невъзможно. Но българите доказали своя стремеж към свобода и готовността да отхвърлят иноверското господство с непрекъснатата си борба срещу османската власт и нейните представители в земите ни. Антиосманската съпротива била постоянен процес. Единствено българските престолонаследници Константин и Фружин, както и влашкият воевода Мирчо Стари, оценили точно обстановката на Балканите. Те направили сериозен опит да обединят усилията си, за да ликвидират османската власт. Към тях се присъединили босненският крал Остоя и унгарският владетел Сигизмунд. Активни военни действия били предприети само от Мирчо Стари и българския престолонаследник Константин. През 1406 г. войските им преминали на север от р. Дунав, разбили османците и завладели Силистра. Според някои автори те наложили властта си над цяла Добруджа.
При тази обстановка българите отхвърлили османската власт. Начело на българското въстание били Константин и неговият братовчед Фружин, син на цар Йоан Шишман. Те били единствените балкански политици, които успели да преодолеят наследените от бащите си противоречия и да действат съвместно срещу османските турци..