Един от проектите ми е приключен.

Read More

Както споменах по-рано тази година. Ще започвам няколко проекта. А първият вече е в прогрес.
Именно изработката на койф към новият ми шлем – сервелие. Read More

Бронята на елитния тежковъоръжен български воин (1390–1400): западноевропейски корени и археологически паралели в България

Средновековни западноевропейски изображения илюстриращи развитие на личното защитно въоръжение в късното Средновековие.

Краят на XIV век бележи период на интензивни политически и военни контакти между българските владетели и западноевропейските армии – било чрез търговия, дипломация или военни кампании. Елитната тежка конница в България от 1380–1400 г. е част от общоевропейската военна култура на късното Средновековие, която силно се влияе от западни технологични и стилови образци.

1. Шлемът – западноевропейски тип bascinet

Една от най-отчетливите черти на реконструираната броня е шлем от типа bascinet с подплатен авентайл и визьор – тип, който се развива в Северна Италия и германските земи в края на XIV век. Този тип шлем често се свързва с рицарството в Централна и Западна Европа и се появява в редица западни текстове и илюстрации от периода.
В България са открити фрагментни находки на подобни шлемове, датирани към края на XIV век, в археологически обекти по поречието на Дунава, включително близо до Никопол и Видин (находки, свързвани с военни дейности от османските походи).

2. Плочести нагръдници и ръкавици 

Плочестият cuirass (нагръдник) и защитните ръкавици (gauntlets) са характерни за западноевропейските доспехи от края на XIV до началото на XV век. Представителните образци, развивани в Италия (Ломбардия) и Германия, се разпространяват чрез търговия и дипломатически контакти.
Във вътрешни археологически изложби у нас често се показват реплики на оръжие и броня от XIV в., които съвпадат по технологично изпълнение със западноевропейските находки (виж експозиции на НАИМ-БАН и временни изложби в Археологическия музей, където се представят оръжия от средновековната епоха) (National Geographic България).

3. Рамене, ръце и плочести крака – влияние от централноевропейската школа

Рамене (pauldrons), защитни плочи за горни и долни части на ръцете (rerebrace, vambrace) и плочести елементи за краката (наколенници и наследници на по-ранни типове защита) често се разпространяват със западните армии и наемници, които оперират из Балканите през периода на странноприемни походи и конфликти.
Археологически обекти от защитни комплекси, като тези около Пловдив и София, показват фрагменти от метални плочи и частични защитни елементи, които се отнасят към XIV–XV в. Тези находки са част от представата за военно облекло, съчетавало елементи на локално производство с модели и влияния от Централна Европа.

Археологически находки и у нас – ограничен, но важен материал

Макар че масовите археологически находки на пълни плейтни комплекти в България все още са редки, изложения като „Българска археология“ включват оръжия, метални елементи и защитни части, които дават богат визуален материал за периода (над 300 нови находки от различни обекти) (News.bg).

Елитното тежковъоръжено въоръжение, използвано в България около 1380–1400 г., не е „чисто локално“ изобретение, а част от общоевропейската военна култура на късното Средновековие. Влиянието идва основно от:

• Западноевропейски метални школи – особено италианска и германска
• Търговски и дипломатически контакти с Унгария, сръбските държави и венецианските/генуезки мрежи
• Пренос на технологии и стилове чрез военни кампании и наемници

Тези влияния могат да бъдат проследени както в стиловите особености на реконструираните бронни елементи, така и в самите археологически находки, изложени в българските музеи.

Библиография и източници

1. Национален археологически институт с музей при БАН – документи и изложби по средновековна военна археология. (National Geographic България)
2. Археология на България – тематични експозиции представящи средновековни оръжия и защитно въоръжение. (Dnes.bg)
3. Фрагментарни находки на оръжие и плочи от XIV–XV век в български археологически обекти, включително поречието на Дунава и крепости във вътрешността. (News.bg)
4. Сравнителни иконични изображения на западноевропейски рицари от XIV–XV век, които служат като визуални референции за реконструкцията

Камата тип „болок“  е вид кама с отличително оформена дръжка, с две овални издутини на гарда, наподобяващи мъжки тестиси (балоци или „болоки“). Гардата често е от едно цяло парче с дървената дръжка и е подсилена отгоре с оформена метална шайба. Камата е била популярна в Скандинавия, Фландрия, Уелс, Шотландия и Англия между 13-ти и 18-ти век, по-специално през периода на Тюдорите.

Във Великобритания камата тип „болок“ е била често носена, включително от гранични разбойници, като резервно копие и меч. Много такива оръжия са открити на борда на останките от кораба „Мери Роуз“. Камата тип „болок“ е предшественик на шотландския кортик. През викторианската епоха историците на оръжията въведоха термина „бъбречна кама“ поради двата лоба на гарда, които също могат да се разглеждат като бъбрековидни, за да се избегне всякаква сексуална конотация. Дръжката често е била изработена от корен на кутия (dudgeon) през 16-ти и 17-ти век, а камата понякога е била наричана dudgeon dagger или dudgeonhafted dagger през този период. Камата започва да се появява за първи път върху континентални изображения около 1300–1350 г. и има един от най-дългите периоди на употреба от всички пет основни вида средновековни ками. Read More