Историческите реконструкции са начин да пресъздадем миналото, да пресъздадем събитие или ежедневието. Да образоваме децата и публиката. Да научим нови неща чрез автентична репродукция на предмети от бита и ежедневието, от военното дело и много други.
Но тук искам да напиша няколко думи за конкретна реконструкция – а именно – реконструкцията ми на Български феодален (или елитен) войник (рицар) от края на XIVв.

Реконструкцията никога не може да е съвсем точна на 100%
Причините са няколко:

– Не правим нищо с материалите от посочения период;
– Не ги правим с тогавашната технология;
– Не ги правим достатъчно еднакви с предметите от съответния период;
– Не са правени в този период, който ние пресъздаваме;

За първото становище:
* Материалите, с които днес правим репродукциите си и реконструкциите си са много по – добри, много по-хубави и много по-качествени от тогавашните;
* Не , че не знаем технологията. Но днес имаме по-бързи методи и по-качествени такива;
* По третото становище ще дам пример: Доспехите за война са били около 1.2-1.3мм дебелина. А доспехите за турнири са били около 1.6-1.8 мм което е било нещо като сегашните репродукции – за възстановки 1.6мм , за бахурт и т.н. около 2.5мм….Шлемовете са били между 1,2 – 1,6мм, като по-късните достигат до 1,8мм. Като тогавашните шлемове не са били с еднаква дебелина , а на места са били по-тънки, а на други места по-дебели. Днес правим доспехите си и цялото си снаряжение с еднаква дебелина и по-качествено дори. Някой шлемове и доспехи достигат до 2.5мм.
* Не са правени в посочения период, а са правени днес…

Сега конкретно за моята реконструкция.

Избрах италянски доспехи тъй като България е имала активни търговски отношения с италянските градове като Венеция и Генуа. Да не забравяме, че в по-големите средновековни български градове като Пловдив, е имало италянски квартали, френски квартали и прочие.
За да  се придържам към един стил в броните избрах всичките елементи от нея да бъдат италянски:
– Италянски нагръдник;
– Италянски ковани ръце;
– Италянски ръкавици;
– Италянски рамене;
– Италянски ковани бедра и шини за краката;
– Шлемът не е италянски, но визьора се среща по българските земи;
– Сабатоните са типични за континенталната част на Европа;
– Ризницата е стандартна нитована от 8 мм диаметър халки. Като я смених с къси ръкави за да покриват тази част от тялото която не е защитена от кованите доспехи.
– Арминг дублет или акетон ще бъде закупен – с оглед по-голяма автентичност за посоченият период на пресъздаване. Също така с арминг пойнтс на дублета/акетона ще мога да захвърля гамбезонните чорапи, за които прикачах кованите протектори за краката.
– Яка (collar) – покрит с нитовани халки от 8мм диаметър.

Като споменах континенталната част на Европа – кованите ръце не са затворени при предмишниците – това е типично за континенталната част на Европа.
Вече има намерени ковани протектори за ръцете и краката при археологически разкопки в България. Има няколко примера за базинети в Кърджали и Търново с визьор тип куче. Също така има примери за визьори на базинети като този, който аз нося.
За самият базинет – да тогавашните базинети не са имали колан, който да закрепва визьора за шлема. Това е може би единственото неавтентично нещо на базинета.
Има различни стенописи изобразяващи ковани доспехи за крака, ръце и ръкавици.
Стенописи в Търново изобразяват феодали носещи сюрка с изобразени на тях гербовете им. Щитове, на които са изобразени също гербовете им.
За сега не са намерени нагръдници от този вид по Българските земи, но това не отхвърля вероятността за използването им по нашите земи.
Раменете покриват само малка част от раменете, но то затова се наричат рамене. Мислих си да си взема рамене, които покриват и предната и задната част от подмишниците, но това е прекалено късно(края на XVв. началото на XVIв.)

Няма как да бъдем на 100-101% автентични, но това не ни пречи да се стараем да сме колкото се може по-автентични. Като по този начин придобиваме знания, които не могат да бъдат придобити по друг начин. Изживяваме историята още по-точно. Учим публиката и обществеността на реалното минало, такова каквото е било. Разбиваме митове и грешни представи за епохата, която пресъздаваме. Когато се стараем да сме максимално точни до реалността на периода, които пресъздаваме – по този начин ние отдаваме почит към нашите предци и нашата история.